Той е сред най-популярните писатели на фантастични и научнопопулярни романи. Името му е символ в писателските среди, а романите му слагат началото на научната фантастика такава, каквато я познаваме днес.

Ако сте фенове на фантастиката като жанр, но все още не сте запознати с творчеството на Айзък Азимов, задължително трябва да прочетете романите му. Книгите му са подходящи както за юноши, така и за възрастни читатели, а стилът му на писане и темите, които развива, не само ще обогатят общата ви култура, но и ще възбудят въображението ви.

Произведенията на Азимов се смятат за световна класика и са сред най-продаваните и до днес. С книгите си той се превръща в основоположник на ново движение в научната фантастика. Той е създател на понятията “позитронен” (първоначалното заглавие на популярната творба „Двестагодишният човек“ е „Позитронният човек“) и „психоистория“.

В следващите редове ще ви запознаем отблизо с някои от най-великите произведения излезли изпод перото на Айзък Азимов, както и с ключови части от биографията му и с някои от причините той да бъде един от най търсените и предпочитани от читателите американски автори.

Ако искате да закупите някоя от книгите му и да се запознаете с повече негови заглавия, посетете сайта на Книгомания, където ще намерите много от творбите му и ще имате възможността да ги поръчате още днес.

Животът на Айзък Азимов

2 януари е денят, който един от най-великите писатели на научна фантастика е избрал за свой рожден ден. Избрал го е, понеже заради неспокойните времена в началото на ХХ век и липсата на документи при появата му на бял свят, родителите му помнят само, че е роден в периода между 4 октомври и 2 януари 1919 г. Той избира 2 януари и до края на живота си празнува на тази дата.

Айзък Азимов е изключително продуктивен писател, като през живота си написва и редактира над 500 книги. Животът на писателя обаче изобщо не се изчерпва само с писане. От самото начало на живота му - от неясната рождена дата, до странните обстоятелства при смъртта му, житейският път на писателя е не по-малко любопитен и завладяващ от романите му. Семейството му се мести от Русия в САЩ, когато той е едва на 3 годинки. На пет годинки, Айзък вече чете гладко и майка му решава да излъже властите, че е роден на 7 септември 1919 г., за да го запише в първи клас.

Айзък научава какво е направила майка му чак две години по-късно и настоява датата му на раждане да бъде такава, каквато той сам си е избрал, а именно – 2 януари. Това обаче не се случва и по документи рожденият му ден остава такъв, какъвто майка му е решила при записването му в училище.

Заради лъжата, касаеща датата му на раждане, години по-късно, той е мобилизиран и в армията.

Ако майка му не беше променила датата, за да го запише в училище, той би се водил по-възрастен и би пропуснал военната служба. Още една намеса на съдбата обаче идва под формата на административна грешка и го отървава от военната служба само година по-късно.

Азимов е приет да получи висше образование в Колумбийския университет със специалност зоология. Той се отказва от нея скоро след началото на семестъра, понеже е против използването на улични животни за обучение на студентите. Прехвърля се в специалност химия, която се оказва точната за него. Азимов дори защитава докторска степен по биохимия през 1948 година. След завършването си започва да преподава, но не след дълго се отказва от академичната дейност за сметка на писането. Това несъмнено е било най-трудното, но и най-важно решение в живота му. И той е направил изборът, заради който милиони читатели по света днес споменават името му с искрено възхищение и любов.

Животът на Азимов започва по абсурден начин с неяснотата покрай рождения му ден и приключва не по-малко абсурдно и отново поради грешка, при която е заразен с вируса на ХИВ. Лекарите прикриват грешката, а за причина за смъртта му на 6 април 1992г. е посочена остра бъбречна недостатъчност.

Съпругата му разкрива лекарската грешка години след смъртта му в автобиографията си, където описва подробно случилото се. Литературното наследство на Азимов обаче остава и до днес, а книгите му постоянно се преоткриват от нови читатели от всякакви възрасти.

Творчество

Творчеството на Азимов е огромно и се разпростира в разкази, романи и поредици. Интересен факт е, че в книгите си за позитронните роботи, той формулира три закона на роботиката, които и до днес се споменават в много филми, книги и поредици и дори Илън Мъск ги цитира, когато говори за роботите, които са произвеждани от компанията му.

Законите на Азимов са:

● „Роботът не може да навреди на човешко същество, или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество.”
● „Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.”
● „Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и с Втория закон.”

Той е пионер в научната фантастика, разказваща за роботил Блокбъстъри като „Аз, роботът” с участието на Уил Смит са създадени по неговите творби. По разказа му „Двестагодишният човек“ е направен филм с участието на Робин Уилямс.

Безспорно най-значимата му работа е сборникът с истории за Фондацията, по-късно събрани в трилогия. „Фондацията”, отпечатана през 1951 г., „Фондация и Империя“ (1952 г.) и „Втората Фондация“ (1953 г.) се развиват в бъдещето и разказват за рухването и възраждането на огромна империя, намираща се в далечна вселена. Години по-късно писателят продължава трилогията, като създава „Острието на Фондацията“ (1982 г.) и „Фондация и Земя“ (1986 г.). С тях се връща към събитията отпреди описаните в първоначалната трилогия с „Прелюдия към Фондацията“ (1988 г.) и „Битката за Фондацията“ (1992 г.). Тук той включва измислената от него наука – психоистория, чрез която се предсказва с точност бъдещето на масите.

Ето още някои от творбите на Азимов:

● „Немезида. Звездата, която носи възмездие“ – Разказва за заселници от Земята, които опитват да започнат нов живот на орбиталните колонии.
● „Самите богове” – Чрез създаден от извънземните процес, които обаче е неизвестен за човеците, Земята получава неограничена енергия с неясен произход. Както се оказва обаче, безплатната енергия има висока цена. „Самите богове” е любимата книга от творчеството му, според думите на автора.
● „Пътеводител в Библията” – Не е странно, че един от най големите учени енциклопедисти на ХХ век е написал цяла книга, в която се опитва да разгледа религията през призмата на науката. Странното е, че го прави толкова увлекателно и с такова майсторство, че „Пътеводител в Библията” се чете неусетно и бързо, а въпросите, които поставя, остават в съзнанието ви дълго след прочитането ѝ.
● „Краят на вечността” – Пътуване във времето, вечен живот и битката за власт между елит и простолюдие. Какво повече е нужно, за да се превърне една книга в увлекателно четиво, което да ви държи под напрежение от първата до последната страница?

Азимов е създадел на огромен брой романи и разкази, но прочитането на поне част от тях е задължително за всеки фен на научната фантастика. Въпреки сложните и сериозни теми, които засяга, Азимов пише по изключително леко и разбираемо,, което го прави още по-любим на читателите. Творчеството му е подходящо за всички възрасти. Посетете сайта на Книгомания и поръчайте още днес! Гарантираме, че пътуването към звездите с един от най-великите американски автори на фантастиката, няма да ви разочарова.